Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА Бургазлийката Мина Джугларска, известна с нейната всеотдайна работа

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА

Бургазлийката Мина Джугларска, известна с нейната всеотдайна работа в поддръжка на децата със специфични потребности в Община Бургас, дойде със строшен крайник и с патерици в редакцията на Флагман.бг в понеделник (11 декември 2023 година в 19 ч., с цел да ми опише за спасението на брачна половинка си в една „ швейцарска ” болница в Бургас. Нищо не е пресилено, а цитатите са точни, тъй като хората би трябвало да знаят, че не всички са маскари в българското опазване на здравето и дружно сме сигурни, че има доста, доста прелестни медици в цялата страна. 

„ Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е освен болница, а място, където има човечност и човечност, за тях няма събота и неделя “, започна описа си Мина Джугларска.

„ Съпругът ми, който е татко, дядо и дирек за нашето семейство, е с нас за Коледа, тъй като Ви има “ – обръща се с огромна  благодарност посредством мен Мина към шефа доктор Лидия Стефанова и цялото експертно семейство на болница,Сърце и Мозък'. Емоционалният ѝ роман е толкоз трогателен и прекомерно персонален, че няма потребност от редакция и въведение:

„ Всичко стартира на 22 октомври. Моят брачен партньор Васил Джугларски беше на лов. Тръгвайки си, той се е почувствал зле, обади ми се по телефона и сподели: „ Чувствам се зле, имам болежка в гърдите и не мога да вдишвам. “ За мен беше повече от ясно, че нещата са доста съществени, само че се постарах по най-хубавия метод да лишава от него напрежението и болката. С общи старания той съумя да стигне до болница,Сърце и Мозък'. Това е лечебното заведение в Бургас, което за мен е освен болница, а място, където има човечност и човечност. Начело с директора доктор Лидия Стефанова за тях няма събота и неделя. 22 октомври беше неделя, само че екипът се събра незабавно по неотложност поради моя брачен партньор. Установи се, че той има доста сериозен проблем с аортата, което аз няма по какъв начин да кажа с медицински термин, с цел да не звучи неуместно. Животът на Васил беше в техните ръце и всичко се случваше за толкоз малко време. Ужасът вледени всички нас, неговите близки. Отделно аз бях със строшен крайник от два дни, лежах неподвижна у дома с гипс, шина и две патерици.

Васил Джугларски                  Мина Джугларска

За това, което се случваше, аз мислех, че в никакъв случай злото не идва единствено. Веднага екипът го одобри, задържаха живота му и стартира една седмица физическа и психическа подготовка на неговото положение, с цел да може да се организира интервенцията, в която да се приложат новаторски способи и техники, с вкарване на ендопротеза и други нужни неща, за които всеки ден и всеки час се намираше експерт, който да ни изясни по човешки метод. 

В деня на интервенцията доцент Владимир Корновски, кардиохирургът, който е на международно равнище в своя професионализъм ( бел.авт.), дружно със своя екип направи 12-часова интервенция, в която се случиха и други непредвидени проблеми, които бяха овладени и всичко приключи по най-хубавия метод. Въпреки продължителната интервенция и това, че от самото начало ние околните стояхме в очакване на резултата, имаше кой да ни изяснява за какво интервенциите са толкоз дълги, какво се случва, че е належащо време. Екипът, който извърши интервенцията, постави грижи и по-късно. Всеки ден ни обясняваха какво следва. За кръводарителите, да вземем за пример, споделяха, че можем да занесем бележките и по-късно – нужни бяха един път 6, а по-късно – още 8.

Непрекъснато ни успокояваха, срещнахме такава човечност и сърдечност, че няма по какъв начин аз в навечерието на Коледните празници да не дойда и персонално да не го опиша. Добрият образец би трябвало да се споделя, не може единствено да ругаем здравната система. Добрият образец съществува, лекарите се борят за нас, за нашите близки и за нашия живот. Освен екипите, които си знаеха съвършено работата, бяха подготвени и за изненада, най-човешкото е, че те обясняваха. Доц. Корновски отговаряше с самообладание на всичките ми лаишки въпроси след тези 12 часа. 

В процеса на възобновяване на брачна половинка ми се срещнах и с шефа доктор Лидия Стефанова, желаех да ѝ кажа, че това е доста съвременна болница, в нея има даже психолог. А санитари, медицински сестри, механически секретари – всички са на точното място в точното време. Тя споделяше: „ пациентът има право, той е преди всичко, това което сме свършили, е повече от обикновено, госпожо. “ С усмивка тя откри метод да ми изясни, че това е,Сърце и Мозък' и по този начин ще бъде. 

Много благодаря на всички, които помогнаха той да е у дома, да се възвръща. Виждам насладата и на медицинските екипи, когато вървим на контролни прегледи. Те го посрещат и му се радват. Процентът на оживели при сходна животоспасяваща интервенция, макар положителната техника и подготовка на медицинските лица, е доста дребен като успеваемост. Моят мъж получи втори късмет да бъде жив и измежду нас, неговото семейство.

Сега ще се съберем всички на Бъдни вечер. Всяка година има на кого и защо да благодарим. Тази година ще благодарим на цялото семейство на болница,Сърце и Мозък'. Надявам се да станете бранд… и отвън граница. “